Какво се случва с дрехите, които попадат в контейнерите за рециклиране?

В България рециклирането на текстил все още не е широко разпространена практика. Контейнерите са малко, а предразсъдъците и притесненията на хората – много. Повечето от тях са свързани с това, че на практика липсва подробна информация за това какво всъщност се случва с дрехите, попаднали в контейнерите.

Поне половината от съдържанието на контейнерите за рециклиране на дрехи се състои от такива, които не са вече годни за носене.

Това обаче не означава, че те се изхвърлят в боклука.

Именно фактът, че дрехите в контейнерите са износени в различна степен, изработени са от различни материи, с различно качество са, прави необходимо тяхното сортиране като първа стъпка след изваждането им от съдовете.

Обикновено артикулите, които са достатъчно качествени и подходящи за носене, се препродават. Нещо повече – част от тях е напълно възможно да бъдат включени в зареждането дори на магазини за дрехи втора ръка в страната и чужбина. 

Материалите от негодните за носене дрехи се използват не само в текстилната, но и в множество други индустрии.

В специални центрове за преработка дрехите, които не могат да бъдат носени повече, претърпяват, най-вече според материята, различни трансформации. Задължително първо се премахват циповете и копчетата им, а след това самият текстил се обработва и пренасочва.

Рециклираният текстил намира приложение в шумоизолацията (и изолацията като цяло), превръща се в подплати за килими или в помощни материали за автомобилната индустрия. Много рядко – едва в под 1% от случаите – от рециклираните влакна се създава нов текстил. Причината е, че самият процес води до сериозно отслабване на нишките и ги прави негодни за текстилната индустрия в повечето случаи.

Въпреки всичко обаче рециклирането на тъканите означава нов живот за тях.

При всички случаи е много по-добро от екологична гледна точка решение да използвате контейнерите за рециклиране на дрехи за тези, които вече няма да носите, вместо да ги изхвърлите при общия битов отпадък.

 От една страна, те все пак получават ново предназначение, макар и извън текстилната индустрия в по-голямата част от случаите. От друга, разграждането на платовете, особено на изкуствените материи, отнема десетки години, ако изобщо е възможно.

 Притесненията от използването на контейнерите за рециклиране на дрехи обикновено са свързани с това, че или има вероятност за злоупотреба с дарения, или опасност някой да се облагодетелства, продавайки артикулите. Това, в комбинация с липсата на информация, създава една по-скоро отрицателна обществена нагласа. Надяваме се нашият материал да спомогне за промяната й към положителна!